Сценичните изкуства стигнаха екзистенц-минимум, от 35 години няма подобрение, предупреждават експерти

Сценичните изкуства стигнаха екзистенц-минимум, от 35 години няма усъвършенстване, предизвестяват специалисти

Театралните и музикалните структури в България са недофинансирани към този момент 35 години. През този интервал театралните изкуства претърпяват непрекъснати рецесии, а надарени актьори всеобщо напущат страната. Липсата на целенасочена тактика за задържане на създателите се трансформира в систематичен проблем, който новият държавен бюджет още веднъж не взема решение. Това сигнализира Диана Андреева-Попйорданова, шеф на Обсерваторията по стопанска система на културата.

През последните три години секторът настояваше за въвеждане на културни паспорти за деца - една самодейност, целяща да подсигурява достъп до спектакъл, музика и други форми на просвета още в ранна възраст. Практика, която в доста страни от Европейски Съюз е реалност, измежду тях Испания и Португалия. Но макар положителните хрумвания, програмата остана неприета, а в това време 60% от българските жители не престават да нямат достъп до културни събития.

„ 35 години сме недофинансирани. Тази година най-сериозно е ситуацията със театралните изкуства “, съобщи Диана Андреева-Попйорданова. По думите ѝ секторът се нуждае най-малко от 30 млн. евро за държавните културни институти и още 5,2 млн. евро за Национален фонд „ Култура “, с цел да продължи да действа без срив.

Тя акцентира, че желаните средства съставляват екзистенц-минимум. В момента съществуването е до долната граница, под която мрежата от театри, опери, оркестри и ансамбли стартира да се разпада. Въпреки това в проектобюджета не се планува значимо нарастване.

Нещо повече - липсва дълготрайна държавна тактика за задържане на българските актьори в страната. Творците постоянно остават неоценени и без хоризонт, което ги принуждава да търсят реализация на открито. „ За страдание това се трансформира в наклонност “, разяснява артистът Севар Иванов.

Много актьори избират ново кариерно развиване, единствено и само поради обстоятелството, че не съумяват да се устоят. 

Финансирането на културата остава освен незадоволително, само че и нецеленасочено - без ясно проследими цели, без механизми за резистентност и без промяна, която да обвърже средствата с действителни резултати. 

Искането за среща в Народното събрание с настояванията на бранш Култура нямат резултат.

Експертите упорстват за последователно нарастване на разноските за просвета до 1% от Брутният вътрешен продукт - европейски стандарт, който България по този начин и не съумява да доближи.

Секторът е безапелационен, че е време за действителни ограничения. Без стратегическо финансиране, съвременни политики и условия, в които българските създатели да могат да основават и да живеят почтено, културата ще продължи да бъде третирана като периферна сфера, а не като основа на националната еднаквост.